Статии‎ > ‎

HPV е причина за най-разпространените генитални заболявания в полово-активната възраст не само при жените, но и при мъжете

публикувано 29.07.2012 г., 13:38 от Veselina Tsenova   [ актуализирано 12.09.2012 г., 10:24 ]
Човешкият папилома вирус (HPV) и заболяванията, причинени от него, не е много популярен у нас, въпреки, че е един от най-честите причинители на инфекциозни (заразни) заболявания, при непосредствен контакт на кожата - лигавицата между два индивида. 

Човешкият папилома вирус (HPV) и заболяванията, причинени от него, не е много популярен у нас, въпреки че е един от най-честите причинители на инфекциозни (заразни) заболявания, при непосредствен контакт на кожа - лигавица между два индивида. В продължителната ми диагностична практика (над 30 години), най-често се срещах предимно c HPV- инфекции в органите на женската полова система. HPV е причина за най-разпространените генитални заболявания в полово-активната възраст не само при жените, но и при мъжете.

Липсата на достатъчна информация в достъпната, популярна литература, факта, че България е сред първите държави в класацията за най-висока смъртност от рак на шийката на матката в Европа, зачестилите HPV- позитивни цитонамазки сред младите жени в репродуктивна възраст, все по-често срещаните HPV-позитивни клетки (т.н. коилоцити) в биопсиите на пациенти с гастро-езофагиален рефлукс и Баретов езофагит, рецидивите на папиломатозата в носоглътката, ме накараха да се опитам да споделя с по-широка аудитория някои важни особености на този вирус 

HPV представлява двойно-верижен ДНК вирус от семейството Papilomaviridae, който няма собствен апарат за възпроизвеждане, и използва покривните (епителните) клетки на живия организъм. В по-ранния стадий на съзряване на инфектираната клетка , започват да се синтезират неструктурирани вирусни белтъци, които без да са нови вируси, стимулират засилено делене на покривните епителни клетки. В последствия, този засилен клетъчен растеж може да доведе до различни по тежест болестни промени на покривните тъкани. В по-късния стадий на съзряване на инфектираната клетка, настъпва структурна промяна и във вирусните белтъци, в резултат, на което в повърхностните клетки на епитела могат да се наблюдават вирусните частици. Инфектираната епителна клетка, която се нарича коилоцит, има характерни вътреклетъчни особености, видими със светлинен микроскоп. Светлинната микроскопия е един от най-лесните методи за диагностика на HPV-инфекцията, което още веднъж доказва необходимостта от ежегодишно цитологично изследване на маточната шийка (цитонамазката).

Описани са над 200 типа НРV*, при 60 от тях се наблюдава склонност към малигнизация, (oколо 40 са насочени срещу епителите клетки на половата система). По своята агресивност типовете HPV се делят на ниско рискови, които могат да провокират доброкачествени или ниско степенни промени предимно на цервикалния епител (генитални кондиломи, респираторна папиломатоза ). Високо рисковите типове на HPV са канцерогени, които предизвикват развитието на различни видове карциноми. Важно е да се знае, че доброкачествените тъканни промени могат да прерастнат в злокачествени.

Предаването на HPV-инфекции основно е чрез генитален контакт, при който от значение е степента на сексуална активност, измерена най-вече с броя на сексуалните партньори (през живота и по настоящем). Предаването на инфекцията може да стане и чрез друг вид генитален контакт без пенетрация (орално-генитален, мануално-генитален, генитално-генитален). Направени са проучвания за начина на предаване на инфекцията при новородени и деца до 3 год., при които се установява, че устойчиви HPV-инфекции при децата са свързани с устойчиви, продължителни инфекции при майките. Устойчиви генитални HPV-инфекции при кърмачетата се установяват при майки започнали да пушат преди 18-20 годишна възраст.

За начина на инфектиране на органите от други системи все още няма ясно определени мнения. От значение са начина на живот, хигиената на хранене, състоянието на имунната система на съответния индивид. Установява се засилване на възприемчивостта към HPV-инфекции при злоупотреба с алкохол и тютюнопушене.

Много аспекти от заразяването, начина на развитие и протичане на заболяванията не са изяснени. Не е ясно и какъв е придобитият имунитет и каква е неговата продължителност (временна или постоянна). Затова се спрях предимно на структурните особености на HPV и неговото развитие в клетките, за да подчертая, че се касае за много сериозна инфекция, водеща до тежки, а понякога фатални усложнения. Необходимо е, обаче, да се знае, че и при най-злокачествения процес, ранната диагностика на началните тъканни промени могат да доведат до по-благоприятно протичане на заболяването. Не бива да се пренебрегват ежегодните профилактични прегледи (особено при жените). Не бива да се пренебрегват и усложненията при инфектиране с нискорискови HPVs. Пациентите трябва стриктно, дисциплинирано и търпеливо да спазват изискванията при съответните изследвания и терапия. Всичко това може да им осигури значително по-добро протичане на заболяването и възстановяване.

*Номерата на различните вирусни типове съответстват на реда на тяхното откриване.
Автор: Доц. Д-р Весела Ценова д.м.